РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ 2001 ГОДИНА
Семейство Лъжекороеди – Bostrychidae
- З ъ р н о в б р ъ м б а р – Rhizopertha dominica F. (Фиг. 4) Зърновият бръмбар е широко разпространен в света. До 1970 год. този вид беше карантинен за нашата страна. В момента има все още ограничено разпространение у нас. Среща се най-често в Североизточна България.
Тялото на бръмбара е удължено цилиндрично, с ръждиво-червен цвят с разрични отенъци – от кафеникав до тъмно-вишнев. Достига на дължина до 3 mm и има два чифта добре развити крила. Добре лети. Преднегръдът е изтеглен и завършва със стряха под която е скрита главата. Тя е разположена перпендикулярно на тялото. Поради тази особеност ги наричат още капишони.
Женската на зърновия бръмбар снася повече от 500 яйца. Тя ги снася по повърхността на зърното. Излюпената ларва прониква вътре в зърното и се развива в него до превръщането си в бръмбар.
По време на храненето, както бръмбарът , така и ларвата изяждайки ендосперма на зърното оставят след себе си много прах с особена миризма на мочина. Често тя се натрупва покрай стените на склада или силозната клетка, полепва и остава там.
Зърновият бръмбар се отнася към топлолюбивите инсекти. Най-благоприятна за неговото развитие се явява температурата около 32о С и влажност на зърното 14 – 15 %, при които едно поколение се развива за около един месец. Може да се развива и при 8 % влажност. Долният праг на развитие на вида е при 17о С, а горния – 37о С.
Семейство Чернотелки – Tenebrionidae
- Р ъ ж д и в о – ч е р в е н б р а ш н я н б р ъ м б а р-Tribolium castaneum Herbst (Фиг. 5). Разпространен е в страните с топъл и умерено континентален климът. У нас се среща повсеместно.
Тялото на бръмбара е удължено, до 3,5 mm, с ръждиво-червен цвят блестящо. Има добре развити крила и добре лети особено през ноща.
Оптимална за развитието на ръждиво-червения брашнян бръмбар е температурата около 30о С. При тази температура женската може да снесе средно 300 – 400 яйца и максимално до 1000. Видът може да се развива и при влажност на зърното 11 – 12 %. При оптимални услови жизненият цикъл от яйце до възрастно протича за около 32 – 35 дни и в годината може да развие от 6 до 8 поколения. Възрастните живеят до две години.
- М а л ъ к б р а ш н я н б р ъ м б а р -Tribolium confusum Dv.(Фиг.6 Б).
Разпространен е широко. Явява се постоянен обитател на преработвателните предприятия.
Тялото на бръмбара е червено-кафяво, с дължина до 3,5 mm. Има добре развити криле но не лети.
Оплодената женска снася средно до 500 яйця, максимално до 1000. Малкият брашнян бръмбар може да се развива само в начупени семена и смлени продукти със всякаква влажност при температури от 21 до 33о С. Долният и горен праг на развитие са съответно – 15 и 40о С. При оптимална температура 27о С и влажнаст на въздуха 70 – 75 % едно поколение приключва развитието си за 37 – 40 дни. Бръмбарите живеят три и повече години.
Често този вид се бърка с предходния. Най-надеждният признак по който двата вида се различават е устройството на антените (Фиг. 6). При ръждиво-червения брашнян бръмбар последните три членчета на антените са значително по големи и образуват нещо като бухалка ( A ), а при малкия брашнян бръмбар последните пет членчета се удебеляват постепенно ( Б ).
През последните години в зърнените запаси много често се намножава
- Г л а д к и я т б р ъ м б а р – Palorus depresus F. (Фиг. 7). Разпространен е в южните страни.
Гладкият бръмбар е един от най-малките от семейството на чернотелките. Размерът на тялото му не превишава 3 mm. Цветът му е ръждиво-червен слабо блестящ. Биологията му не е добре изучена, но е сходна с тази на предходните два вида.
Често в подсилозните помещения в голям размер се намножават и видове, като м а л к и я т ъ м е н б р ъ м б а р – Tribolium madens Chap. , г о л е м и я б р а ш н я н б р ъ м б а р – Tenebrio molitor L. и т ъ м н и я б р а ш н я н б р ъ м б а р – Tenebrio obscures F.(Фиг. 8)