ИЗ РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ 2001 ГОДИНА
ИКОНОМИЧЕСКИ ВАЖНИ СКЛАДОВИ НЕПРИЯТЕЛИ
Морфологична и биоекологична характеристика на видовете
Животните повреждащи зърнените запаси, и различните продукти от растителен и животински произход в целия свят наброяват повече от 300 вида. Те се отнасят главно към тип членестоноги – Arthropoda и са представени от клас паякообразни - Arachnoidea и клас насекоми – Insecta.
Паякообразни
Разред акари – Acarina
Най-широко е разпространено семейството на х л е б н и т е а к а р и с основен представител:
- Б р а ш н я н а к а р – Acarus siro ( Tyroglyphus farinae L.). (Фиг. 1)
Тялото на брашнения акар е овално с белезникав цвят, краката и устните органи са кафеникаво-червени. Дължината на тялото е до 0,67 mm.
Разпространен е повсеместно. Храни се с всевъзможни продукти от растителен и животински произход и по същество е полифаг.
Брашненият акар се размножава по полов път. Една оплодена женска снася от 20 до 200 яйца в зависимост от условията на средата. Продължителността на развитие на едно поколение от яйце до възрастен акар също зависи от условията на средата и може да продължи от 14 дни до няколко месеца. Оптималната температура за неговото развитие е от 15 до 22о С и влажност на продуктите от 14 до 17 %. Цикълът на развитие преминава през яйце, ларва, нимфа І, нимфа ІІ и възрастно. В неблагоприятна среда нимфа І преминава в подвижен хипопус, който съхранява вида.При темпепратура над 22о С влажност на зърното 11 – 12 % и влажност на въздуха под 70 % акарите не се развиват.
Насекоми – Insecta
Разред твърдокрили бръмбари – Coleoptera.
Този разред насекоми е най-многобройно представеният в комплекса от складови вредители. Видовете от този разред се отнасят към 15 семейства.
Семейство хоботни бръмбари - Curculionidae.
- О р и з о в а г ъ г р и ц а – Sitophilus (Calandra) oryzae L. (Фиг. 2)
Разпространена е по целият свят. У нас повсеместно. Дължината на тялото на бръмбара достига до 3,5 mm. Главата е удължена в хобот, от където носят името си. Повърхността на тялото е оцветена от червено-кафяво до черно-кафяво, матово. На твърдите криле се забелязват четири по-светли ръждиви петна. Бръмбарът има два чифта дабре развити криле и лети добре.
Възрастните на оризовата гъгрица живеят до 6 месеца, Като за целия си живот женската може да снесе повече от 500 яйца. В едно пшенично зърно могат да се развият два бръмбара. Оптимална за развитието на вида е температура от 28 – 30о С и влажност на зърното 16 % – при тези условия едно поколение се развива за 28 дни, а за една година могат да се развият 8 – 9 поколения. Под 13о С и над 35о С оризовата гъгрица не се развива.
- Ж и т н а г ъ г р и ц а – Sitophilus granarius L. (Calandra granaria L.)
Разпространен е във всички страни по света. В нашата страна се среща повсеместно.Тялото на бръмбара има от кафяв до черен цвят. Повърхността му е блестяща. Дължината на бръмбара достига 4,1 mm без хобота.( Фиг. 3) Вторият чифт криле е недоразвит и не лети.
Най-благоприятна за развитието на житната гърица е влажност на зърното 15 – 16 % и температура 26 – 28о С. При температура над 35о С и под 15о С женските спират да снасят яйца, а под 13о С – спират да се хранят.
Женската през живота си (около 3 месеца) може да снесе от 150 до 300 яйца. Развитието на едно поколение в зависимост от температурата може да продължи от 28 до 108 дни. В зърно с влажност под 11 % житната гъгрица не се развива. В едно зърно се развива само по една гъгрица. В загрят зърнов пласт може да развие до 6 – 7 поколения годишно.
Карантинни за нашата страна са ц а р е в и ч н а т а г ъ г р и ц а – Sitophilus (Calandra) Zea mays Motsch. и ш и р о к о х о б о т н а т а г ъ г р и ц а Caulophilus latinasus Say.