Методи за определяне на заразата

РЪКОВОДСТВО ЗА БОРБА СЪС СКЛАДОВИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ ЗЪРНЕНИ ЗАПАСИ От Ст.н.с. ІІ ст. д-р Дончо Обретенчев, Лаборатория по борба със складовите неприятели към секция Ентомология в Институт за защита на растенията гр.Костинброд, С О Ф И Я, ЮНИ  2001 ГОДИНА

 

Методи за определяне на заразата

          

          Заразата от складови вредители на територията / двора / се определя, като се преглеждат и анализират средните проби от различни участъци разпиляни зърна, смет, почва с органични остатъци и прах. Пробите се вземат от участъци, отстоящи на 5 метра от помещенията, а също от места, където се почиства зърно за съхранение и от забелязаните отпадъци и органични остатъци.

            На празните складове и навеси се преглеждат, стените, пода, стълбовете, врати, прозорци, греди, приемни бункери и разтоварища, долни и горни галерии, транспортни канали, решетки и канали за активно вентилиране, а също така събраните остатъци, прах и отпадъци от различни места на склада, пукнатините в стените, пода, стълбите и други.. Измерва се дължината на участъците, от които са смитани зърновите остатъци и прахта. Намереното зърно и прах се анализират и се отчита заразата на 1 линеен метър.

            В складаве с храни, успоредно с вземане на проби от храните съгласно БДС, се обследват стените, стълбовете, гредите, первазите, прозорците, транспортното оборудване и намерените в тях остатъци се анализират.

            В силозните комплекси, се прави най-щателен преглед на всички помещения, силозни клетки, подсилозни и надсилозни галерии, транспортни и зърночистачни механизми, технологическо, измервателно и аспирационно оборудване, обезпрашителни бункери и др, като се анализират събраните отпадъци от зърно и продукция за всеки обект и помещение по отделно.

            Поточни линии, подвижни зърночистачни машини, транспортьори, товарачи и разтоварачни механизми, а също и други подвижни машини и инвентар се проверяват, като грижливо се оглеждат външните и вътрешните повърхности на машините и механизмите и се анализира събрания материал.

            Празните чували за насипване на зърно и зърно-продукти се проверяват, като от всяка партида до 500 чувала се вземат 6 %, над 1000 броя – 3 %. Взетите чували се преглеждат от вън и вътре, като се обръща по-голямо внимание на шевовете или местата на слепване, след което се стръскват над чист найлон, а събраният материал се анализира.

            Заразеността на зърното със складови неприятели се определя в средни проби, събрани от партиди зърно, в съответствие с действащите стандарти на методите за определяне качеството на зърното, брашната и фуражите.

            - Заразеността на зърно, съхранявано в складове се определя по средни проби събрани от целия склад, ако в него не са установени огнища на самозагряване. Ако има наличие на огнища на самозагряване, освен средната проба от склада проби се вземат и от тези сектори в зърновия куп с размери 10 х 10 m. Във всеки сектор пробите се вземат от три слоя при височина на насипа над 1,5 m: от повърхностние слой – на дълбочина 10 cm, от средния – по средата на насипа и от долния слой – до самия под. При височина на насипа до 1,5 m образци се вземат от повърхностния и долния слой.

           - В силозните клетки средните проби се вземат от върха на клетката на достъпна дълбочина от три височини и отделно за всяка клетка.  По време на изпускане на клетките от потока зърно през 20 минути, след което се сформира средна проба.                                                 

           Всяка проба се анализира отделно за наличие на складови насекоми.

            - Във вагони и камиони заразата се определя в проби от цялото количество зърно събрани шахматно с етапна сонда. От кораби и баржи образците се събират от всеки трюм поотделно.

            - При определяне на явната форма на зараза на зърното се установява количеството и видовия състав на вредителите, намиращи се в междузърновото пространство. При това се има в предвид, че явна зараза може да се установи от всички видове складови насекоми и акари нападащи зърното.

            Насекомите обитаващи в междузърновото пространство, се отделят чрез ръчно или механизирано пресяване на осреднените образци проби през двойно сито. Горното сито трябва да е с отвори  Ø 2,5 mm, а долното – Ø 1,5 mm.

            При ръчното пресяване задоволително отделяне на насекомите и акарите от 1 kg средна проба се получава при сеене в продължение на 2 минути при интензивност 120 кръгови движения в минута.

            Могат да се ползват и механизирани апарати за отсяване (ПОЗ – 1, ПОЗ – 3) в проспекта, на които е записан режимът на работа за усигуряване на надежден резултат.

            - Определяне на скритата зараза. – В своето онтогенетично развитие само ограничен кръг насекоми, вредители по зърнените запаси имат т.н. скрит начин на живот (скрита форма на зараза). От най-често срещаните складови насекоми у нас такива са: оризовата и житната гъгрици, зърновия бръмбар и зърновия молец, фасулевия и грахов зърнояди. При тези видове ларвното и какавидно развитие и час от живота на възрастното протичат вътре в ендосперма на зърното.

 

 

 

 

 

Подобни статии:

Публикувано в растителна защита с етикети , , , , . Постоянна връзка.

Коментари

Вашият коментар